Столовата

В обедната почивка всички се отправиха към стола. Побързах да си събера нещата и да ги оставя колкото се може по-бързо за да не чакам на опашка в столовата.
Щом го направих се разделих с приятелките си-мажоретки които отиваха към салона за да гледат баскетболистите. Повечето бяха доста повърхностни.
Влезнах в столовата и на бързо прередих няколко човека взимайки си салата и диетична кока-кола.
-Мамка му. - погледнах към запълнените маси. Тръгнах в издирване на някоя празна и все пак намерих. В ъгъла на столовата една малка маса с два стола седеше празна и никой не я забелязваше. Изцъках и поклатих глава отправяйки се към ъгъла.
Обикновено всеки си имаше маса. Ние мажоретките бяхме в центъра наред с баскетболистите и футболистите.
Щом седнах оставих таблата си и започнах да се храня от време на време поглеждайки към телефона си за да не закъснея за час. Замислих се, че би било добре да си имам гадже като повечето мажоретки, но все пак никога не бе късно.

Време беше за обедната почивка.
Единственото време,в което можех да се отпусна и да не мисля за глупавите уроци. Трябваше да отида до тоалетната и затова се забавих малко. Когато отидох в столовата,аз установих,че няма нито едно свободно място.
Все пак си взех кока - кола и някакво пюре. Заедон с таблата,започнах да обикалям около масите в търсене на едно свободно местенце. Все още бях с баскетболния си екип и се надявах да седна на масата на баскетболистите,но нямаше нито едно свободно място и там. Явно все пак бях закъснял и то доста.
Докато се оглеждах погледа ми попадна на една отдалечена маса,на която стоеше едно момиче. Приближих се към нея. Всъщност я познавах. Това беше Моника - мажоретка.
Приближих се още малко,тя погледна към мен,а аз използвах случая да се усмихна чаровно,по онзи мой си начин,който разбиваше момичешките сърца. Не знаех дали искам да свалям Моника или просто исках да се добера до свободно място,но нещо ме накара да се усмихна.
-Извинявай,при теб свободно ли е? - попитах я и се огледах. - Навсякъде е заето. - върнах погледа си върху нея.

Усмихнах се.
-Да виждам. Сядай. - на свой ред казах аз.
Знаех, че това беше Тейлър от баскетболния отбор. Бях го виждала, а и знаех, че е доста популярен сред момичетата. Но не се познавахме лично.
След като се настани за няколко минути и двамата мълчахме. После реших да разчупя тишината.
-Е, защо не си при твоите приятелчета от отбора? - попитах след което отпих от колата си. Всъщност Тейлър не изглеждаше никак зле.
Само дето знаех, че по принцип си играеше с момичетата.

Моника беше част от мажоретките и ми беше наистина странно защо е тук сама,а не е при тях. Тя ми позволи да седна при нея,затова оставих таблата си на масата и седнах на свободния стол срещу Моника. Усмихнах 'и се,а след това отпих малко от колата си.
Тъкмо се канех да я попитам защо не е при мажоретките,когато тя ме изпревари и ме попита защо не съм при хората от баскетболния отбор.
-Ами трябваше да отида до тоалетната,а когато се върнах мястото ми беше заето..сигурно някой е взел стол от нашата маса,защото,когато погледнах видях,че един стол липсва и затова реших да си потърся друго място,на което да седна,надявам се да не ти създавам много проблеми... - усетих,че започвам да приказвам прекалено много,затова млъкнах и започнах да ям пюрето си. - А ти защо не си при приятелките ти от мажоретния състав? - попитах я аз и се усмихнах. Отпих от колата си и зачаках отговора 'и.

-Защо да ми създаваш проблеми? - повдигнах вежда и отпих от колата си. Нещо не бях гладна и дори не докоснах салатата.
-А ти защо не си при приятелките ти от мажоретния състав? - попита ме Тейлър.
-Ами не знам дали си забелязал, но в момента съм единствената мажоретка в столовата. - бързо казах аз.
-В салона са тренират и обсъждат момчета, обичайното. - добавих за да не прозвучи заядливо последния ми коментар.
-Основно правят второто. - казах усмихвайки се.

За първи път говореш с мажоретка за нещо по - различно от това да се натискаме. Явно Моника беше по - различна от останалите момичета. Това означаваше,че щеше да ми е интересно да общувам с нея. Отпих от колата си,хапнах малко от пюрето и се усмихнах на момичето,защото все още не бях измислил какво да кажа.
-Защо не си при тях.. - попитах я аз,но млъкнах. - Имам впредвид не искаш ли да обсъждаш момчетата? - разбира се,нямах предвид себе си,но ми беше интересно дали и тя като останалите се интересува от това да си сложи грима,да обсъди някое момче и да си оправи грима.

Изслушах го и направих учудена физиономия.
-На истина понякога вие момчетата ме карате да си мисля, че сте безмозъчни. - засмях се.
-Без да се обиждаш. - добавих и отпих от колата си. Малко ли бяха онези гримирани фръцли та и аз да съм една от тях.
Пфф... Явно като си мажоретка и всички те мислят за кучка.
-Защо да искам да ги обсъждам? - попитах: - Ако харесвам някой отивам запознавам се с него, в случай, че не се познаваме, опознавам го и му признавам. Ако ме харесва, ясно е, а ако не ме, е голяма работа да не е единственото момче? - с усмивка казах аз. Мда, бях директен човек и на доста това не им харесваше. Нямах намерение да пърхам с мигли отстрани и да се надявам той да ме забележи.

Слушах я с интерес,докато не изби звънеца.
-Предполагам,че трябва да ти кажа чао. - казах аз.
Наистина не исках да приключва разговора ни,но ми стигаха наказанията,затова исках да започна бавно да влизам в правия път. Усмихнах се на Моника и допих колата си. Доядох пюрето си и се усмихнах.
-Беше ми приятно да си поговорим,Моника. - казах 'и аз.
Изправих се и тръгнах към класната стая.

-Да и на мен. - казах, а след Тейлър станах и аз. Имах тренировка с мажоретките и не ми се искаше да закъснявам. Изпих си набързо колата и тръгнах.
Нямаше да понеса реакиите ако момичетата ме видеха с кола, било то диетична, в ръка. Изхвърлих хартиената чаша в кошчето до вратата и спринтирайки се запътих към салона. Не ми трябваха още наказания. И без това вече имах предупреждение лично от директора. Щом стигнах влязох и започнах с тренировката си.