Кея

Заглавие: Re: Кея Вто Авг 09, 2011 10:50 pm

Беше късно, не знаех,колко точно,но едва виждах къде стъпвам..Пясъкът нежно галеше босите ми крачета,бях облечена с къса,набрана и прилепнала бяла рокля,а в ръката си държах бели,високи обувки..Бавно,сякаш се носех над пясъка пристъпвах към кея..Тук беше любимото ми място,обожавах да седя и просто..да се взирам в морето,което сега бе обагрено от лунната светлина,която се отразяваше в него.След изтощителните тренировки се чувствах изцедена,не бях свикнала на това темпо и ми се отразяваше доста зле.Косите ми, които вятъра закачливо подмяташе разнасяха аромата на скъпият ми нов парфюм ,който заместваше до днес свободното ми време..
Вълните се разбиваха в колоните на кея, а морският бриз галеше кожата на лицето ми.Сините ми очи продължаваха да шарят по красивата картинка,сякаш всичко беше и съществуваше заради мен..Тишината и спокойствието,което ми доставяше това място .. сякаш ме зареждаше по някакъв начин,обзе ме странно спокойствие до моментът,в който чух нечии стъпки зад себе си .
Не можех да повярвам..нямаше начин някой толкова късно да идва на това място,като се замисля - явно имаше ..нали самата аз бях тук .
-Ехо,има ли някого? - разля се кадифеният ми глас,но сякаш не достатъчно силно , за да ме чуе който и да е било.Помислих,че ми се е счуло,когато ..

Заглавие: Re: Кея Вто Авг 09, 2011 11:09 pm

Вечерта бе прекрасна и щеше да е престъпление ако си остана в дома си, затова се отправих направо към кея. Преди да стъпя на пясъка, свалих раницата от гърба си и след като се съблякох, готов да поплувам малко, се отправих към кея, който беше едно от любимите ми места за плуване, но явно някой ме бе изпреварил. Кадифения глас, носещ се като лекокрила птица, погали слуха ми и ме накара да се усмихна. Пред мен имаше момиче, което ми се стори познато, но дали я бях виждал за повече от 10 секунди, нямах и спомен за нея, но и аз не бях от паметливите. Усмихнах се мило и реших да наруша тишината, тегнеща като проклятие около нас:
-Здравей! Какво прави момиче като тебе тук по това време?... Имам предвид - Не трябва ли да си на друго, по-изискано място, в този момент... - "Браво, Сторм! Много умно...Няма що...!" - мина мисъл през главата ми, която бързо игнорирах и червенина се напласти около лицето ми. Дали защото стоях полу-гол пред непозната или заради глупостите, които сипех една след друга, без да мисля много. Ах как се мразех заради това. Имах правото да си мълча, но ми липсваше волята. Ухилих се като пълен идиот и й подадох едно листче с номера ми:
-Знам, че не ни познаваш, но това е номерът ми, ако ти се говори с телефона ми. - не осъзнах какво съм казал, докато момичето срещу мен не се засмя. Закрих лицето си с шепи, изчервявайки се и едвам промълвих:
-Забрави какви ги говоря. Да започнем отначало? Аз съм Зандър, а ти си....? - подадох ръка, за да се здрависаме.

Заглавие: Re: Кея Вто Авг 09, 2011 11:38 pm

Явно слухът не ми изневеряваше все още,пред мен стоеше полуголо,доста притеснително момче,което се приближи и започна да говори несвързано .. за телефонът си,за "момиче като мен".. Какво за Бога? се разнасяше в главата ми,но беше изключително сладък с тези си свои монолози и просто плъзнах поглед по тялото му,връщайки го обратно към сините му очи - точно като моите.Мълчах,но накрая не се сдържах да се засмея,въпреки че пропусках думите му, не можах да не чуя последната изтъркана реплика и тогава явно осъзна,колко греши да се притеснява от моето присъствие.Подаде ми ръка като на равна,хм..едно добро начало,повечето момчета просто задържаха широко зиналите си усти и изциклени погледи върху гърдите,устните или задникът ми.Изключението беше,че той не направи нито едно от тези неща,а се изчерви като домат.
Подадох ръката си,сравнително по-малка,нежна и фина от неговата и се здрависахме,като отново в тишината се разля онзи мой ангелски глас,по-скоро приличащ на шепот..
-Аз съм Джули , приятно ми е . - лека усмивка украси лицето ми,нима беше възможно толкова бързо и непринудено да ме накара да се усмихна?!
-Явно не само аз харесвам това място.. изключително красиво е , не мислиш ли? - обърнах се с лице към водата,с надеждата да спазя някаква дистанция и да си припомня какъв характер имам,но уви не успях.
-Познат си ми , но не помня да съм те засичала някъде . На колко си ? - закачливо прехапах устни и впих поглед в неговия..

Заглавие: Re: Кея Сря Авг 10, 2011 12:21 pm

-На 17 съм. - казах аз и се обърнах към нея. Спомних по-ранния й въпрос, за красотата на мястото и реших да отговоря и на него:
-Тук наистина е великолепно. Като малък идвах често, но сега не ми остава кой знае колко време, но пък мястото си заслужава да бъде посещавано, особено по пълнолуние, когато нежните лунни лъчи, деликатно се спускат от небето и галят кристалната повърхност на водата. Неповторимо е... - усетих, че започвам да се държа като поет и да говоря прекалено много и то все празни приказки, затова замълчах и след кратка пауза се обърнах към момичето и реших да се поинтересувам:
-Ами твоите причини да си тук? Аз по принцип идвам тук, когато искам да поплувам, да се усамотя, да си дам почивка от всеки и всичко и да се насладя на красотата. - усмихнах се, спомняйки си всеки един миг прекаран тук, всяка нотка на смях, всяка една-единствена капчица, носена от свежия морски бриз. Всичко ми беше до болка познато и спомените рязко ме връхлетяха, но се постарах да не им се отдавам точно в този миг. Сред всичките спомени обаче, се сетих, че я бях мяркал на масата с гимнастичките, а и доста често чувах името й от другите плувци.
-Хей мисля, че си спомних къде съм те виждал. Не си ли в състава на гимнастичките? Доста често се чува името ти сред момчетата от отбора по плуване, но едва ли можех да си добия ясна представа за теб, оповавайки се на това, което чувах от тях. - усмихнах се, но осъзнах, че може да съм изтърсил поредната глупост и казах:
-Съжалявам...аз...Просто понякога не мисля какви ги приказвам. В природата ми е - Имам правото да мълча, но ми лисва волята.

Заглавие: Re: Кея Сря Авг 10, 2011 1:20 pm

Това момче имаше дар слово,не беше просто празна черупка имаше покритие,разсъждаваше съвсем спокойно пред мен,а после се смущаваше .. може би съвсем малко попрекаляваше,но всеки имаше недостатъци,а аз бях много по-пестелива в приказките,така че си съвпадахме идеално.
Не можех да не се досетя,че е в отбора по плуване ,след като ми съобщи най-тържествено,че със съотборниците му ме обсъждат .. стана ми интересно,също така и смешно,но не повдигнах въпроса,защото нямаше и смисъл,отдавна беше спряло да ме интересува,какво говорят хората по мой адрес.Оставих мислите си на страна и потвърдих:
-Да,в отбора на гимнастичките съм наистина.. но избягвам да седя толкова често с тях,може би затова не си ме и виждал..Те със сигурност доста се навъртат около басейна,виждала съм как просто обикалят и се кикотят,сякаш са в детската градина .. - усмихнах се леко аз и запърхах с мигли насреща му .
-А съм тук,защото имах много натоварен ден и когато дойда сякаш се изпълвам с енергия,действа ми успокояващо .. -приближих се още към него,дотолкова че да усети мириса на кожата ми и продължих с шепнещ глас - и това е малката ми тайна,която не бих искала да казваш на никого .. обещай . - прехапах отново устни в закачлива усмивка и впих сините си очи в неговите..

Заглавие: Re: Кея Сря Авг 10, 2011 1:59 pm

-Обещавам никой да не научи. - усмихнах се чаровно и се загледах във водата. Толкова много обичах това място. Засмях се и на свой ред изшептях:
-Е, трябва да ми имаш страхотно доверие, за да ми споделиш тайната си, но пък аз не съм от тези, които разгласяват чужди тайни с цел популярност. И да, права си. Понякога имам чувството, че това е втория им дом, но се старая да не обръщам внимание на кикота и погледите, които постоянно шарят наоколо. - засмях се и си спомних за какво всъщност съм дошъл, но щеше да е неучтиво просто да скоча във водата и да отплувам нанякъде. Обърнах се към Джули и след като се усмихнах мило, реших да я попитам:
-Всъщност очаквах да няма никой и да поплувам, но щом си тук... Какво ще кажеш да ме придружиш? - засмях се и вперих поглед направо в сините й очи. Но пък и аз си бях такъв, говорех ли с някого, особено момиче, винаги го гледах в очите. Без значение дали е надарено или не. Не бях от онези, които гледаха навсякъде другаде, но не и в очите. Отнесох се за момент, но бързо се върнах на земята и реших да наруша неловкото мълчание, като попитах:
-Е, съгласна ли си?

Заглавие: Re: Кея Сря Авг 10, 2011 2:43 pm

Трепнах..искаше да поплуваме,обаче аз нямах бански..не се и съмнявах ,че е виждал вече момиче по сутиен обаче..някакси ми беше неудобно..и въпреки това щеше да е адски глупаво да му откажа,пък и със сигурност нямах от какво да се срамувам - имах перфектно тяло.
-Ще ме разкопчаеш ли? - попитах аз и се обърнах с гръб към него,премятайки косата си от едната страна на врата.Роклята имаше дълъг,сребрист на цвят цип,спускащ се по цялата й дължина.Сякаш се боеше да ме докосне .. съвсем бавно и някак разубеждаващ се вътрешно се приближи плавно започна да движи ципа надолу докато роклята не падна в краката ми.Бях със розовобял сутиени бикини в същия цвят ,очертаващи всяка извивка от тялото ми,завъртях се към него и също толкова магнетично му се усмихнах,както той на мен преди.
-Е,не ми казвай,че ти ще плуваш с дрехите.. - засмях се и се наведох плавно да вдигна роклята си от земята,преметнах я на парапета и оставих под нея обувките си ,а през цялото време..

Заглавие: Re: Кея Сря Авг 10, 2011 3:00 pm

След като тя се отърва от дрехите си, сега беше мой ред. Е, вярно, че не ми беше останало много за събличане, но пък съвсем предвидливо бях облякъл банските си под дрехите. С невидимо движение се отървах от панталона си и скочих във водата, плувайки наоколо, колкото да убия време, докато и Джули се присъедини. Не можех да откъсна поглед от нея. Усмихнах се и през смях казах:
-Идваш ли? Водата е невероятна. - отново се засмях и я напръсках с вода, за да я подразня. Гмурнах се под водата и след известно време отново се показах. Засмях се и отмятайки мокрия си бретон от лицето, заговорих:
-Знаеш ли? Много е самотно в просторното море... Защо не се присъединиш? Не хапя. - усмихнах се чаровно на Джули и зачаках да дойде. Водата беше втория ми дом, затова предпочитах да тренирам тук, отколкото в басейна, затворен между четирите стени.
След мигове, Джули вече беше във водата. Засмях се и приближавайки се до нея, казах:
-Защо не дойдеш някой път до басейна? Ще ми е от полза да видя някой, който познавам. - нова усмивка украси лицето ми. Не помнех от кога не съм се усмихвал толкова искрено. Не очаквах подобна вечер, но имайки предвид какво съм преживял, можех да се задоволя дори и с най-малкото нещо. Нощта и времето бяха невероятни, а да си с някой, който не те изпива с поглед и не те заглежда и изцъклени очи си бе едно от най-приятните неща. Не мислех за това какво ме очаква на следващия ден. Бях се фокусирал напълно в сегашното положение и се забавлявах. Нямаше значение колко е часа - Така или иначе аз вече бях обърнал нощите си в дни и дните си в нощи.

Заглавие: Re: Кея Сря Авг 10, 2011 3:24 pm

Започна да ме плиска с вода и беше като истински цар в океана,гмуркаше се,плуваше потапяше се и после пак изскачаше,а през цялото време не спирах да му се усмихвам.Колкото и налудничаво да звучеше ..истината беше,че не можех да плувам,а при допира на кожата ми със студената вече вода настръхнах..
-Разбира се .. ще наминавам да те виждам често..А сега защо не дойдеш тук? - засмях се, с онзи си смях на четири годишно дете и го наплисках с вода.
-Хей,не играеш честно! - провикна се той и се гмурна,поне минута нямах идея къде е,когато не се озова точно зад мен и не ме хвана за ръката - Хванах те ..
-Хвана ме .. - засмях се и аз и се завъртях към него устните ми,косата ми,кожата ми .. цялата бях мокра благодарение на него ,но ми беше забавно, а странно в случая беше,че бяхме буквално на дъх разстояние един от друг.
-И сега какво? - примамливо попитах аз и му се усмихнах - Само толкова ли можеш?

Заглавие: Re: Кея Сря Авг 10, 2011 3:40 pm

-О, мога много повече от това, но се познаваме от скоро и може би няма да е удачно. - засмях се и отново отметнах бретона от лицето си. Усмихнах се предизвикателно и й казах:
-Ами ти? Какво можеш ти? - засмях се и лекичко отметнах един кичур от косата й, поставяйки го зад ухото й. Усмихнах се и казах:
-Хайде, покажи ми какво можеш ти. - засмях се предизвикателно и отново я напръсках с вода, за да я подразня. Наоколо се чуваха гласове, можеше и да сме станали център на внимание, но какво пък? Шоу да става. Скъсих още малко дистанцията между нас и тихо изшептях в ухото й:
-Искаш ли да ти споделя моята тайна? - след като се отделих от нея се усмихнах предизвикателно и й намигнах. Усетих, че й е студено или грешах. Май не бе най-подходящата вечер за плуване, затова още преди да получа отговор на въпроса си, веднага предложих:
-Какво ще кажеш да излизаме? Става студено... А и ако постоим още малко ще се наложи спасителните екипи да ни изкарват с шило за лед и всякакви подобни принадлежности. - засмях се и се отправих към началото на кея. Обърнах се към Джули и я попитах:
-Можеш ли да плуваш? Или ще ти е необходима помощ? - усмихнах се и отново се върнах при момичето с все същата си галантна усмивка, която не слизаше от лицето ми.

Заглавие: Re: Кея Сря Авг 10, 2011 4:06 pm

Когато ме докосна ,за да отмести кичура от лицето ми,изтръпнах.Отнасяше се изключително нежно към мен или просто не ме искаше ..със сигурност беше нещо ново,чувствах тръпка във всяко нещо,което правех.Около нас се чуваха гласове - нима не бяхме сами на плажа? В момента не ме интересуваше толкова,той се приближи към мен,точно както аз преди към него и преди да ми сподели своята "тайна" се отдръпна - рязко и внезапно.Явно кожата ми бе студена,а след миг осъзнах,че няма да ми е никак лесно да стигна до брега.
-Можеш ли да плуваш? Или ще ти е необходима помощ? -прозвуча гласът му и се върна обратно .
-Мисля,че второто.. - засмях се аз и обвих ръцете си около врата му,а краката си малко над кръста му,усещах ръцете му по тялото си и вълните , които сякаш бяха готови всеки момент да ни съборят.Беше доста по-висок от мен и просто вървеше по дъното,стигайки все по и все по- на плитко.
-Каква е твоята тайна? - възползвах се от ситуацията устните ми да са точно до ухото му.Сега ми беше доста по-топло...

Заглавие: Re: Кея Сря Авг 10, 2011 4:26 pm

-Не обичам да съм гаден, още по-малко с теб, но когато стигнем до кея, веднага ще ти кажа. - усмихнах се и след като вече излязохме на брега, веднага попитах галантно:
-Ще продължиш сама или да продължа да те нося? - засмях се и още преди да е отговорила на въпроса ми, вече я носех към мястото, от където скочихме по-рано. Помогнах й да слезе от гърба ми и коленичих до раницата си. Извадих хавлията си и й я подадох:
-Заповядай, моята коса скоро ще изсъхне. - засмях се и извадих ризата си от раницата. Усмихнах се и след като я наметнах с нея, се усмихнах и казах:
-Искаш ли да поостанем още малко тук? Наистина е великолепно... - казах аз и след като я хванах за ръката, я поведох към ръба на кея. Седнах и се загледах във водата, като я поканих да седне до мен. Загледах се в нищото и след като се върнах на земята, се обърнах към Джули и казах:
-Все още ли искаш да чуеш тайната? - преди да получа отговор, реших да й кажа това, което мислех:
-От известно време името ти се споменава в съблекалнята и то много често, но половината от нещата, казани по твой адрес не ми се понравиха и се сдърпах с част от отбора. - засмях се и реших да довърша разказа:
-Тогава не знаех какъв човек си, но те наблюдавам от известно време, а и времето, прекарано с теб ми доказва, че не си като другите... - не довърших мисълта си... Дали от страх или от несигурност, оставих мисълта да виси между нас - недовършена.

Заглавие: Re: Кея Сря Авг 10, 2011 4:47 pm

Замислих се доста сериозно над думите му, нима хората си нямаха личен живот , та обсъждаха моя? Можеше да съм всякаква,но на никой не му влизаше в работата,в крайна сметка не си плащах за общественото мнение,нямах желание въобще и да разбирам за какво става въпрос.
-Сам виждаш що за човек съм..какво се говори или не се по мой адрес не трябва по никакъв начин да те притеснява,аз самата никога не съм обръщала внимание на хората,които ме обсъждат и говорят зад гърба ми , в крайна сметка никой не е дошъл да ми каже нищо в очите.Докато това продължава да е така,на мен ще продължава да не ми пука от хора,които не ме познават и нямат място в живота ми. - с равен и хладен глас довърших аз и се изправих,взех роклята си и я нахлузих върху вече изсъхналото си тяло,закопчах я и пооправих малко косата си и застанах до него .
-Е,след като разбра,че не съм като другите..какво беше тръгнал да ми казваш? - усмихнах му се чаровно аз и плъзнах погледа си към луната,която се сливаше с кожата ми и я караше да блести..

Заглавие: Re: Кея Сря Авг 10, 2011 5:02 pm

-Aми първо исках да ти го кажа, но сега... - не довърших изречението, а просто скъсих дистанцията между нас, преди да се усетя, устните ни се бяха слели в целувка. Щом се отделих от нея казах:
-Именно затова се скарах с част от момчетата. Просто ми омръзна да си правят някакви класации на момичетата като предмети, да ги обсъждат, а на всичкото отгоре да ме въвличат и мен в подобно опредметяване на момичетата. Знам, че звучи феминистки и странно, изречено от устата на момче, но това са възгледите ми и не смятам да ги променям. - усмихнах се мило и казах:
-Не съм типичния спортист и не се вписвам в имиджа на "лошото момче"... Може би, затова рядко се мотая с плувците. - казах аз и се засмях. Усмихнах се мило на Джули и казах:
-Е, нощта е още млада, а и има едно кафене, което е все още отворено. Какво ще кажеш да отидем там? - попитах аз, докато се обличах. Усмихнах се галантно и казах:
-За мен ще е чест да ме придружиш до кафенето, защото е абсурдно да си помислям за ресторант в този вид, но пък ти си неотразима, особено на лунна светлина. - направих комплимент на Джули и й казах:
-Ще се радвам да те виждам по-често около басейна. Или в училище. Така и така не се движим в определените кръгове. - засмях се и погледнах към луната:
-Луната е прекрасна, нали? - попитах плахо аз и хващайки Джули за ръката, я поведох към кафенето. Засмях се и казах на момичето:
-Е, ако не е прекалено лично. ще ми разкажеш ли нещо за себе си?

Заглавие: Re: Кея Сря Авг 10, 2011 5:24 pm

Целуна ме толкова нежно и за толкова кратко..изгарях от ръцете му,всичко в мен искаше още, и още , и още .. но той беше настроен толкова добронамерено,така сякаш бях някоя,опитваща се да го оскверни...
"СПРИ СЕ!" - заповядах си на ум ,но уви не се получи..желанието все още си го имах.А той , нищо .. една праволинейна преграда .
-Ще се радвам да отидем на кафе.. -казах аз и обух токчетата си,с които бях само 5-6 см по-ниска от него.Тръгнахме,а той ме хвана за ръката.Никога не съм имала подобен тип връзка,беше нещо съвсем непонятно за мен момче да ме държи за ръката,да си позволи не повече от една целувка и въобще да бъде кавалер в целия смисъл на думата.
-Разкажи ми нещо за себе си,разбира се ако не е твърде лично..-помоли ме той,а аз не знаех какво да му кажа..истината беше,че съм едно жалко подобие на човек и че ме бяха лишили от чувства,а Господ не спираше да взима един по един хората,които обичам при себе си.
-Родена съм на 13ти януари..баща ми е бизнесмен и пътува много често,през повечето време съм сама вкъщи.Няма много за разказване ... - набързо довърших аз - но имам лошият навик да пуша понякога,въпреки че знам колко е вредно и как треньорката би ме убила ,ако разбере. Разкажи ми нещичко и ти..

Заглавие: Re: Кея Сря Авг 10, 2011 6:11 pm

-Не се гордея с миналото си, но ето част от него, която няма кой знае колко да скапе настроението ти. - поех си дъх и започнах, като си спестявах повечето факти. Не, че ме бе срам от подробностите, просто не исках да скапвам вечерта с драми, които отдавна са останали в миналото:
-Ами аз съм роден в нощта на Хелоуин, но така и не разбрах кои са родителите ми, защото бях даден за осиновяване много рано. Наложи ми се да преживея тежки мигове, но сега всичко се нормализира и живея що-годе нормално с осиновителите си. Или доколкото може да се живее с непознати, нищо, че ме обичат като свой син. Това е като цяло. - довърших историята си и се усмихнах. Така се бяхме унесли в приказки, че не се усетихме кога бяхме пред входа на кафенето:
-След теб. - отворих й вратата и се отдръпнах встрани, за да й направя път. Отправихме се към една от масите и седнахме. Спомних си разказа й и как прекарва повечето време сама и казах:
-Наистина е лоша липсата на бащина фигура в развитието на детето, но пък сигурно майка ти компенсира тази липса. - поех ръцете й в шепите си и се заиграх с гривната й.
-Хубава гривна. - казах аз и се облегнах леко назад. Точно тогава дойде келнерът и му казах:
-За мен Кока-Кола, с лед и лимон, а за дамата... - направих знак на Джули да си поръча желаното и след като си даде поръчката, келнерът си тръгна и ние останахме сами. За щастие нямаше много хора около нас, понеже малцина бяха тези, които биха отишли в някое кафене по това време.

П.П: Давай направо в някое от кафенетата.